Подценяване нуждата от пароизолация на покривните конструкции

Пароизолациите се срещат в част от хидроизолационните системи, влагани в нивата на сградите. Като по този начин спират изпаренията между интериорните и екстериорните части на сградата. Ето как работи на практика целят процес.

През студеният зимен сезон, под влияние на разликата в налягането на парите (отрицателно движение на парите), топлият и влажен въздух в помещенията се придвижва в посока навън, към по-сухата част на стените. А пък през топлият летен сезон  се наблюдава обратен ефект поради водните пари, които се придвижват в посока от топлите и влажни външни пространства към хладните и сухи помещения поради, което се образува конденз също така и мухъл, което уврежда покритията и предизвиква неприятна миризма, влошен климат, и много други неприятности свързани дори и с здравето на обитаващите хора в сградата.

Пароизолационните материали могат да предопределят и типа на хидроизолационни материали, които е препоръчително да бъдат използвани за целите на конкретния проект. Те се състоят в това, че прекъсват парите и ги трансформират от газообразно в течно състояние.

Разположението на пароизолацията при изграждането на една подобна система определя до голяма степен от останалите компоненти, ако финишният слой е с покритие, което не позволява дишането на основата, е необходимо да се положи  пароизолация от вътрешната страна на изолираната повърхност. Така че, в противен случай при отрицателно движение на парите ще се предотварди риска от това да се отлепепи финишното покритие. При обекти, които са разположени в зони с по-мек климат, пароизолацията се разполага от външната страна.

Ефективността на пароизолацията се измерва на база нейната пропускливост. Най- често използваните материали за пароизолация са полиетиленови или алуминиеви листове. Те се характеризират с особено ниска паропропускливост, докато материали, като бетон например, притежават висока паропропускливост.

Колкото повече отлагаш, толкова повече се разпиляваш !

Марио Петров